Българските „прусаци“ с немски манталитет

От Владимир Костов: в-к Преса, 12 март 2013

Глобализацията очевидно има и положителни, и отрицателни страни. Но големи и малки държави я приемат като цяло и- съобразявайки се с реалностите й- всяка води националната си политика така, че да защитава възможно по- успешно собствените си интереси. Можем ли да видим пример и поука за нашата национална сигурност сега, когато търсим да й дадем ново начало?
Излишно е също да търсим как да вземем пример от страни като САЩ, Китай, Русия или Индия, Бразилия и подобни. Всяка от тях има потенциал и характерни черти, които правят евентуален опит от страна като България да следва тяхната политика не само нещо контрапродуктивно, но направо невъзможно.
Най- полезно е, струва ми се, да насочим погледа си към Германия и Франция. Страни, познати на нашата общественост и с които България е имала и има разнообразни връзки. Това са първата и втората държава в ЕС по икономически потенциал. И дълго време се смяташе, че взаимодействието помежду им е моторът на ЕС. Но дотук в общото. В кризата и рецесията, в които живее вече няколко години ЕС, Германия е неизменно няколко стъпки пред Франция.
Някои примери от последните дни. Най- голямата френска автомобилка компания „Рено“ раздаде на работещите в заводите й бонуси за изминалата година на стойност всеки по 700 евро и нещо.

Берлин води 10:1

Германската „Фолксваген“ също даде бонуси за миналата година- всеки на стойност 7200 евро. Това е съотношението в този конкретен случай- 1 към 10. Безработицата в Германия е- в проценти спрямо населението- два пъти по- ниска от тази във Франция. Външнотърговският дефицит, който отчита Франция, се съпостява с около два пъти по- голяма сума в Германия, но там тази сума е със знак „плюс“, и т.н. Примерите неизменно подчертават разлики в полза на Германия.

Според мен, „кучето е зарито“, в манталитета на политическите елити на двете страни. Да, и Франция, и Германия имат парламентарно управление. И в едната, и в другата страна има по една основна дясна и лява партия, има крайна левица, и крайна десница, има центристки партии. Но във Франция десните и левите виждат смисъла на съществуването си в това да се ругаят едни други.
В Германия, преди да поведат борбата за гласовете на избирателите, десни и леви се стремят да очертаят онова, което е национална цел за постигане, и опрени на този консенсус, предлагат средства за реализирането й.
Във Франция предлаганото от десницата се отхвърля по принцип от левицата и обратното.
В Германия при особено трудни моменти десница и левица не се колебаят и правят така наречената „голяма коалиция“- правителство от десница, левица и център.
На френската политическа сцена такова „животно“ няма.
По примера на политическите сили действат и синдикатите, и бизнеса.

Компромис или стачка докрай

Германските синдикати и бизнес среди търсят да намерят компромисно решение на всеки проблем чрез преговори. И макар да е трудно, обикновено успяват, все водени от мисълта, че не трябва да се нанасят щети и да се пречи на общите усилия на нацията за постигане на едни или други цели.
Френските синдикати и бизнес, преди да се срещнат за преговори, обикновено изтърпяват стачна вълна, а и евентуалните преговори често се водят по такъв начин, че да дадат предлог за нова стачка. И ако се стигне до компромис, това става едва след като са нанесени максимални щети на френските национални интереси.
Заключението, струва ми се, не подлежи на съмнение. Така, както е не само при глобализацията, но и при всякакви условия, по големи изгледи за успех има онази нациолана политика, при чието осъществяване политическите сили се опират на консенсуса за основните цели и интереси на нацията. И борбата помежду им е по темата кой да предложи по- добри пътища и средств аза достигането на тези цели. С готовност, винаги когато е необходимо, да забряват нападките помежду си и да обединят усилията в името на общия интерес.

Някога един чуждестранен държавник бе определил българите като „прусаците на Балканите“. Много ли е да желаем от нашия политически елит да си остане български, но да вземе- заради общото благо- от манталитета на съвременния германски политически елит?

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Comments

comments

Powered by Facebook Comments

Both comments and pings are currently closed.

Comments are closed.

Powered by WordPress | Designed by: Alex Web Design