Да правиш повече неща и по-бързо: Последиците от ускорения модерен живот

Източник: Шпигел- Do More, Faster: The Consequences of Accelerated Modern Life
По-бързо! По-бързо! Още по-бързо!

Феноменът на ускорението е определяща характеристика на съвременния живот. Нова книга анализира как това зарежда постоянната нужда от нови преживявания и определя неизбежния недостиг на време.

Стив Балмър не е Стив Джобс. Главният изпълнителен директор на Microsoft не се счита за голям философ. И все пак, за неотдавнашната конференция за разработчици на компанията той успешно пресъздаде мотото на нашето време в уместен лозунг: „По-бързо! По-бързо! По-бързо! По-бързо!“

Заключението на Балмър се отнася основно до разработването на нови продукти и/или създаването на все по-бързи операционни системи, но ускорението се е превърнало също така в универсална цел в съвременния свят. Това е повече от обикновен технологичен феномен, твърди немският социолог Хартмут Роза, професор в университета в Йена. Той наскоро публикува своята работа „Beschleunigung унд Entfremdung“ или „Ускорение и отчуждение“, в която твърди, че ускорението е основният елемент на модернизацията и следователно ключово понятие на нашето време.

Роза прави разлика между механичното ускорение, ускорението на социалната промяна и ускоряващото се темпо на ежедневието. Процесът на механично ускорение започва през 19-ти век във връзка с индустриализацията. С измерването на времето, необходимо да се пропътува целия свят, например, светът все едно се е намалил до 1/60 част от действителния си размер благодарение на механичното ускорение.

Запазване и създаване на нови възможности

Днес, механичното ускорение в частност, засяга цифровия сектор. Но парадоксално е, че то също върви ръка за ръка с ускоряването на темповете на живот. Въпреки че механичното ускорение (чрез скъсяване на времето), необходимо за изпълнение на задачи, беше предназначено да създаде повече свободно време за отделния човек, днешното модерно/съвременно общество не се радва на лукса на повече свободно време, пише Роза. Напротив, хората страдат от постоянен недостиг от време.

Причината за това е нашето желание „да реализираме възможно най-много опции от безкрайната палитра от възможности, които животът поставя пред нас“, казва Роза. Да живеем живота до краен предел се превърна в основна цел на нашето време. Едновременно с това, този глад за нови неща никога не може да бъде удовлетворен: „Без значение колко бързо ние се усъвършенстваме, делът на това, което постигаме, постоянно ще се намалява пред това, което сме пропуснали.“ В резултат на това все повече и повече хора страдат от депресия и изтощение, отбелязва Роза.

Определението му за социална промяна използва термин, който първоначално произлиза от марксизма: отчуждение. Но критиката на Роза не е насочена срещу капиталистическите производствени условия (за разлика от ранните критици на индустриалния модернизъм, фокусът Роза не е върху труда), а срещу ускорението като новопоявил се феномен.

Книгата на Роза показва, че този феномен заслужава поне толкова внимание, колкото и модерната дума „глобализация“, най-вече защото постоянното ускорение на социална промяна също води до промени в ценностите, начина на живот и отношенията.

Конфликт и консерватизъм

Като добавка към твърдението на Роза може да се каже, че много от съвременните конфликти произтичат от факта, че някои хора просто вече не са в състояние да разберат света в цялата му сложност. Резултатът е отклонение към консерватизъм, който се проявява по различни начини по целия свят. Понякога той се проявява във вид на насилие, така както това разтърси ислямския свят . В други случаи това са догми, така както е в някои части на САЩ. Или, консерватизмът се проявява в желанието за възстановяване след бързите обществени, технологични и икономически промени. В Германия той е допринесъл за често цитираната идея за „нова ера на Бидермайер“ при управлението на Ангела Меркел – което напомня за период през първата половина на 19 век, който е бил белязан от своя страна в насочване към проблемите на реалния живот на хората от средната класа, техния живот и вътрешно обзавеждане на домовете им, и отдалечаване от политическите проблеми.

Феноменът ускорение има сериозни последствия за демократичните общества, пише Роза. Процесът на формиране на политическа воля става все по-досаден, тъй като като социалните групи растат и стават все по-разнородни. Политиците по този начин едва ли могат да определят такова темпо на промените, каквото обществото очаква. Вместо това, на обществото му се възлага задачата да УКРОТЯВА последствията от ускорението.

Безсъние и безпокойство

В сравнение с областта на икономиката, където финансовите пазари са били изложени на драстично ускорение, политиката изглежда да е по-статична- недостатък, заради което е критикувана непрекъснато от формиращите общественото мнение в разгара на неолиберализма.

Поради това, че обществото се движи с все по-бързо темпо, политическите решения също трябва да се взимат по-бързо. Резултатът, според Роза, е очевиден. Аргументът вече не преобладава. Вместо това, негодуванието или ирационалните чувства са тези, която задават тона. На този фон не е чудно, че медийните звезди като Арнолд Шварценегер може да получат политическо влияние, или че хладнокръвието на политиците е фактор, който често определя техните политики. В Германия внезапното изкачване на намиращия се в немилост в момента бивш министър на отбраната Карл-Теодор цу Гутенберг (Karl-Theodor zu Guttenberg ) напълно подхожда на разказаното дотук, въпреки че това не се споменава в книгата на Роза.

Предвид факта, че политическите популисти не са просто явления от настоящето, а са част от световната история, книгата на Роза все пак изглежда преувеличена на моменти. Същото се отнася и за твърдението му, че в ускорения западен свят все повече хора страдат от безсъние и безпокойство, отколкото в сравнение със Северна Корея или Ирак по времето на Саддам Хюсеин – претенция, за която Роза не успява да цитира никакви доказателства.

Книгата на Роза завършва с мощното твърдение, че ускорението е нова абстрактна форма на тоталитаризъм. През 17-ти век, философът Томас Хобс използва метафората на Левиатан за описване на държавата като всемогъщо чудовище. В работата на Роза, ускорението с всичките си форми на проявление е това, което става новата левиатанска метафора.

Но Роза не прави дори и намек как да се опитоми чудовището. Той признава: „В момента аз дори нямам и груба представа как може това да се постигне.“

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Comments

comments

Powered by Facebook Comments

Both comments and pings are currently closed.

Comments are closed.

Powered by WordPress | Designed by: Alex Web Design