Адам Смит

Британски икономист и философ, рождена дата около 16 юни* 1723
Кърколди, Великобритания

Умира на 17 юли 1790
Единбург, Великобритания

Школа и традиция: Класическа икономика (модерна икономика)
Основни интереси: Политическа философия, етика, икономика
Основни идеи: Класическа икономика, модерен свободен пазар, разделение на труда, „невидимата ръка“
Влияния от Аристотел • Бътлър • Кене • Лок • Мандевил • Пети • Хидениус • Хобс • Хътчесон • Хюм
Влияния върху: Белграно • Дарвин • Енгелс • Кейнс • Конт • Малтус • Маркс • Менгер • Мил • Монтескьо • Ранд • Рикардо • Фридман • Хайек • Хегел

Адам Смит е един от основоположниците на политическата икономия. Една от основните фигура ин Шотландското Просвещение, той е автор на „Теория на моралните чувства“ и „Изследване на природата и причините за богатството на народите“. Втората от тези книги, обикновено наричана само „Богатството на народите“, се смята за неговия magnum opus и за първият труд на съвременната икономика. Тя му донася голяма слава и се превръща в един от най-влиятелните икономически трудове в историята. Смит често е наричан баща на съвременната икономика и на капитализма.

Ранни години
Адам Смит е роден през 1723 година в шотландския град Кърколди. Негова майка е Маргарет Дъглас, а баща му, също с името Адам Смит, е юрист и държавен чиновник, който се жени за Маргарет Дъглас през 1720 година и умира два месеца преди раждането на сина си. Точната дата на раждането му е неизвестна, но кръщението му е регистрирано на 16 юни (5 юни стар стил). Сведенията за детството на Смит са ограничени. От 1729 до 1737 година той учи в училището Бърг в Кърколди, смятано за едно от най-добрите в Шотландия по това време. Там той изучава латински език, математика, история и писане.
Четиринадесетгодишен, Смит постъпва в Глазгоуския университет (за онова време не е било неестествено постъпването в университет в такава ранна възраст) , където учи морална философия при Френсис Хътчесън. Тук той развива своята страст към свободата, разума и свободата на словото. През 1740 година получава стипендия, която му дава възможност да постъпи в Бейлиъл Колидж в Оксфордския университет.
Самият Адам Смит оценява обучението си в Глазгоу като далеч по добро от това в Оксфорд, което намира за задушаващо в интелектуално отношение. По-късно той пише в „Богатството на народите“: „В Оксфордския университет по-голямата част от публичните преподаватели са се отказали, след толкова много години, дори от претенцията да обучават.“ Също там той коментира ниското качество на обучението и слабата интелектуална активност в английските университети, в сравнение с шотландските. Той отдава това на големите финансови фондове на колежите в Оксфорд и Кеймбридж, които правят доходите на преподавателите независими от тяхната способност да привличат студенти, както и на факта, че изтъкнати учени могат да живеят още по-удобно като висши свещенослужители на Англиканската църква.
Смит се оплаква на свои приятели, че когато служители на университета откриват, че чете книгата на Дейвид Хюм „Трактат за човешката природа“, му отнемат книгата и му налагат строго наказание.[7][8] Според Уилям Робърт Скот Оксфорд почти не оказва влияние върху бъдещите приноси на Смит към икономиката.[9]
Въпреки това, Адам Смит използва времето си в Оксфорд, за да се самообразова, прочитайки много книги от богатите библиотеки на университета.[10] Съдейки по писмата му, останалото му време там съвсем не е щастливо.[11] Към края на престоя си в Оксфорд той започва да страда от треперещи припадъци, вероятно симптоми на нервен срив.[12] Той напуска Оксфордския университет през 1746 година, преди пълното изтичане на стипендията.[12][13]
Академична кариера [редактиране]
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

При завръщането си в Шотландия през 1751 е назначен за ръководител на катедра „Логика“ в Глазгоуския университет. През 1752 получава и катедрата „Морална философия“ и така става приемник на Хатчесън. Лекциите му обхващат теми от етиката, риториката, правната наука и политическата икономия.
Първата книга на Смит, който му донася известност, е Теория на моралните чувства (1759). Смит смята книгата за свой основен труд, за което се съди по това, че посвещава последните години от живота си на нейните преиздавания.
„Богатството на народите“ [редактиране]
През 1764 напуска катедрата в Глазгоуския университет и става възпитател на младия херцог Баклу. Определят му пенсия, която получава до края на своя живот. Заедно с младия благородник отива за две години на учение в Европа (1764-1766) и най-вече във Франция, където Смит се запознава с Франсоа Кене и Тюрго.
Завръща се отново в родната Шотландия и започва работа по Богатството на народите: Изследване на неговата природа и причини (1776), в което застъпва дедуктивния метод, който тръгва от природата на човека, неговите егоистични мотиви, които управляват общественото производство. Прилага с успех индуктивния метод, започвайки с отделни съществени подробности, от които извежда общи заключения. Служи си с емпирично-описателния метод, като изхожда от външното, емпирично изследване и описание, категоризира и изследва явленията и процесите в икономиката. Има голям успех и още приживе преиздава труда си четири пъти (1778, 1784, 1786 и 1789).
Във всяко общество цената на всяка стока се свежда в последна сметка до едната или до другата, или до всичките тези три части (б.а. – труд, капитал и земя) и във всяко цивилизовано общество и трите влизат повече или по-малко като съставни части в цената на повечето стоки.

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Comments

comments

Powered by Facebook Comments

Both comments and pings are currently closed.

Comments are closed.

Powered by WordPress | Designed by: Alex Web Design