Джак Уелч- направо от сърцето.

Източник: Jack Welch, John A. Byrne „Jack: Straight from the Gut“, 2001-2003
Джек Уелч
В своята автобиография „Уелч: Направо от сърцето“ Джак Уелч описва своя живот с акцент на 20-те години, през които е бил Главен изпълнителен директор на Компанията Дженерал Илектрик.

Ето едно кратко представяне на този забележителен човек, превърнал се в свое време в най-уважавания бизнес ръководител в света.

Моите години в Дженерал Илектрик

Една съботна сутрин- след Деня на благодарността през 2000 г.- аз очаквах пристигането на „новия“- така заради секретността на информацията наричахме моя наследник на поста Председател на съвета на директорите и Главен изпълнителен директор на компанията General Electric.

Предишната вечер Съветът на директорите единодушно избра за мой наследник Джефри Имелт. Аз веднага му позвъних:“Имам хубави новини за вас. Възможно ли е да дойдете със семейството си при мен във Флорида този уикенд.“

Разбира се, Джеф разбра какво означава моето обаждане, но не започна да ме разпитва, и ние съгласувахме плана за неговото пристигане. Аз го очаквах с нетърпение: продължителният процес на избор на Главен изпълнителен директор беше завършил. Аз посрещнах Джеф пред дома си. Той слезе от колата си, усмихвайки се широко, а аз се приближим към него и повторих думите, които преди 20 години чух от Редж Джонс: „Поздравявам Ви, г-н Председател на съвета на директорите!“

Ние се прегърнахме, и аз почувствах, че кръгът се затвори. Спомних си денят, когато Редж влезе в моя кабинет, и усмихвайки се широко, също ме прегърна.

Поначало Редж рядко си позволяваше да обгърне някого. Но в онзи декемврийски ден на 1980 г. той измени на своя навик. И аз се почувствах най- щастливия човек в Америка. Аз получих работата, за която отдавна си мечтаех: предстоеше ми да ръководя бизнес с невероятно широк диапазон на направления- от производството на авиационни двигатели и електрогенератори, пластмаси и медицинско оборудване, до извършване на финансови услуги. В света едва ли има човек, който да не е използвал продукти и услугите на Дженерал Илектрик.

Най- важното сега беше, че 3/4 от моите нови задължения сега бяха свързани с работата с хората. Между моите сътрудници бяха най- умните, изобретателни и конкурентноспособни хора в света, много от които бяха по- съобразителни от мен. Когато започнах в Дженерал Илектрик на 24 години, аз много- много не се замислях за бъдещето. Като младши инженер изкарвах $10 500 годишно, и към 30-та си годишнина стигнах до $30 000- което беше и моята цел. Но аз отдавах всичките си сили на работата и получавах от това огромно удоволствие. С израстването ми в длъжност моите цели също растяха: към средата на 70-те започнах да мисля, че някога ще съм в състояние да застана начело на Компанията Дженерал Илектрик.

Знаех, че шансовете ми са малки: много мои колеги смятаха, че по своя характер аз не подхождам много- много на компанията. Те смятаха, че аз съм много рязък: аз бях нетърпелив и не се притеснявах да казвам истината в очите. Моето поведение не съответстваше на тогавашните норми. Освен това много хора се дразнеха от честите вечеринки, с които аз отбелязвах всякакви постижения в работата- и големите, и малките.

За щастие, в Дженерал Илектрик имаше гора, които ми симпазираха. И един от тях беше Редж Джонс.

На пръв поглед между нас нямаше нищо общо. Редж е роден във Великобритания; по своята елегантност и умения да се държи не отстъпваше на никой държавен деец. Докато аз бях единственото дете в семейството на железопътен кондуктор, американец от ирландски произход, и израстнах в град Салем, близо до Бостън. За разлика от Редж аз бях праволинеен и емоционален човек, който говореше с бостънски акцент и със заекване. Не е изненадващо освен това, че извън Дженерал Илектрик аз бях абсолютно неизвестен, и трябваше да натрупам опит по политически проблеми. Докато Редж беше станал най- уважаемият бизнесмен в Америка и най- влиятелната фигура във Вашингтон.

Но аз винаги чуствах, че има нещо, което ни обединява. Той рядко проявяваше своите чувства, но на мен ми се струваше, че ме разбира, макар и никога да не намекваше за това. Ние по един и същи начин се отнасяхме към важните въпроси и уважахме позициите другия, когато те не съвпадаха. На нас ни харесваше да анализирам, да изучаваме цифрите и внимателно да намираме решения. И двамата обичахме Дженерал Илектрик. Редж знаеше, че компанията трябва да се променя, и смяташе, че аз имам необходимите за това качества: увлечение, и ум.

Не съм сигурен, че той разбираше в какво искам да превърна Дженерал Илектрик; но за 20 години работа на поста Главен изпълнителен директор Редж никога не ми отказа своята подкрепа.

Процесът на избор на наследник на Редж получи много широка разгласа. За неговото място имаше 7 различни кандидати от различни отдели на компанията. Но дори и самият Редж не можеше да предположи колко ожесточена ще бъде борбата, и какви разправии и интриги ще започнат покрай това. Ситуацията се усложняваше и от високото мнение, което имаше всеки кандидат за себе си, в това число влизах и за самият. Аз направих няколко грешки, които за радост останаха без сериозни последствия.

Когато на 19 декември Редж получи съгласието на Съвета на директорите да ме назначи за свой наследник, аз все още ня бах най- правилния вариант явно. След обявяване на моето назначение мой приятел в Дженерал Илектрик случайно чул в един местен бар как един ветеран от компанията тъжно повтаря над чаша мартини: „Той ще се задържи максимум 2 години.“ Той направи грешка от 20 години обаче!

В годините ми на Председател на съвета на директорите аз изпитвах голямо внимание от страна на журналистите; понякога те се изказваха благосклонно за мен, понякога- не ме одобряваха. Но мисълта да напиша тази книга възникна умен след като получих много писма на читатели в отговор на голяма статия за мен в списание Business Week в началото на 1998 г.

Защо? Стотици непознати хора, след като прочетоха материала, ми изпратиха трогателни и вдъхновяващи писма за своите кариери. Те ми писаха, че за да постигнат успех в техните организации, на тях им се е наложило да пречупват неща в себе си, за да отговорят на определени изисквания. В този материал на тях им хареса това, че аз останах такъв, какъвто съм, и в резултат на това успях да променя една от най- големите компании в света, като я приближа до тези ценности, в които аз бях възпитан: с помощта на хиляди сътрудници аз създадох в самото сърце на компанията неформална атмосфера- такава, какво съществува в един магазин, който е близо до нас.

Разбира се, всичко в крайна сметка е доста по- сложно. В първите години от моята работа в Дженерал Илектрик аз отчаяно се стараех да остаан честен към себе си и се борих с раздуването на бюрокрацията. Прекрасно осъзнавах, че всичко това може да ми попречи на успеха в Дженерал Илектрик. Организацията постоянно се опитваше да ме промени, и понякога се налагаше аз да й се подиграя.

Скоро след назначаването ми за вице- председател, в Сан Франциско се проведе едно от първите ми заседания на Съвета на директорите. Пристигнах на него в безупречен син костюм, колосана бяла риза, и елегантна вратовръзка в червено. Аз внимателно подбирах думите си, и макар да бях само на 43, исках да се покажа пред съвета на директорите колкото се може по- авторитетен и мъдър ръководител. Вероятно съм заприличал на типичния вицепрезидент на Дженерал Илектрик.

След заседанието по време на банкета към мен се приближи Пол Остин- тогава председател на съвета на директорите на Coca-Cola, отдавна също член на съвета на директорите на Дженерал Илектрик. Той докосна моя костюм и каза:
-Джек, не мога да Ви позная. Вие сте много по- добър, когато изглеждате такъв, какъвто сте в действителност.

Да благодаря на Господ, че Остин разбра, че съм преживял много възходи и падения.

Да, за 41 години, колкото съм работил в Дженерал Илектрик, аз преживях много възходи и падения. Средствата за масова информация ме представяха току като принц, току като негодник. Често се опитваха да ми лепнат и етикети.

В началото на своята кариера, когато работех в скоро създадената група по пластмаси, понякога ме наричаха необуздан безумец. Когато станах Главен изпълнителен директор, Wall Street запита: „Кой е този Джек?“

Когато се опитвах да подобря конкурентноспособността на Дженерал Илектрик чрез съкращения на персонала в началото на 80-те години, журналистите ме нарекоха „Неутронния Джек“. Като разбраха хората, че сме съсредточили върху ценностите и културата, хората питаха: „Какво става, този Джек да не се е побъркал?“.

Какви ли не прозвища имах тогава: „Джек- любител на първо- второ място“, „Джек- фанатик на услугите“, „Глобалният Джек“, а през последните години- „Джек- 6 сигма“ и „Джек- електронен бизнес“. Когато през октомври 2000 година обявихме, че искаме да придобием Honeywell и аз се съгласих да остана на поста си до приключване на сделката, някои решиха, че аз съм „Джек- престарелия“, който с последни сили се е вкопчил в своята длъжност.

Но тези характеристики се отнасяха не толкова за мен, колкото за етапите на развитие на нашата компания. А истината е, че аз не измених на онези принципи, наложени ми в детството и юношеството ми от моята майка.

Започвайки пътя си през 1981 г, на първото ми излизане пред аналитиците на Wall Street, аз казах, че искам да направя Дженерал Илектрик най- конкурентното предприятие в света. Че също така имам за цел да създам в тази най- голяма компания атмосфера на малкото предприятие и да я направя по- активна, по- подвижна и по- гъвкава отколкото са фирми, които са десетки пъти по- малки по размер. А след това заявих, че искам да създам компания, в която хората не се страхуват да пробват новото, и прекрасно знаят, че само границите на тяхната личната им изобретателност, енергия и ефективност определят колко много и колко бързо могат да го постигнат.

Провървя ми да работя в Дженерал Илектрик повече от 40 години, и всеки ден умът, сърцето и интуицията ми служиха на една цел: да придвижвам компанията напред по набелязания за този ден път. Аз съм убеден, че ние успяхме да създадем най- великата „фабрика за идеи“ в света, като самообучаваща се организация с корпоративна култура „без граници“.

Компанията, в която мина кариерата ми, в никакъв случай не беше идеална. Аз обичам да сравнявам бизнеса с ресторант от световна класа: в кухнята му храната никога не изглежда така привлекателна, както когато се сервира в чинии от тънък порцелан. Бизнесът- това е суматоха и хаос. Но аз съм сигурен, че в нашата „кухня“ вие ще намерите съставките, които ще ви помогнат да осъществите своите собствени мечти.

Моята книга не е истина в последна инстанция, и не е учебник по мениджмънт, а излагане на философски идеи, които ми помогнаха да миня пътя си в Дженерал Илектрик. Тези идеи са много прости, и най- важната от тях е- честност. Аз винаги вярвах в силата на простите решения. В книгата се стремя да покажа, че много може да се научи, като оставаме открити за новите идеи.

Освен това аз разбрах, че и от грешките (а не само от успехите) също така може да се извлекат много уроци.

Моят жизнен път убедително показва: какви и да са вашите мечти, вие винаги ще се сблъскате с препятствия. Но късметът беше на моя страна, и аз продължавах да се движа напред, понякога препъвайки се, но не спирах и не се задоволявах с достигнатото. И не само преживях, но и успявах в най- голямата компания на планетата. Така можах да стана свидетел на неща, за които не съм и подозирал. При това обаче нито за миг не забравях за своите корени.

Тази книга не е за мен, а за това, което са успели да поснигнат хиляди умни, уверени в себе си сътрудници на Дженерал Илектрик, които се научиха да отхвърлят оковите на стария свят, и по нов начин да съчетаят производство, обслужване и технологии. Техните усилия и успех- това е най- ценната награда за моето пътешествие, когато през 1980 г. в моя кабинет влезе Редж Джонс, и от сърце ме поздрави и ме прегърна.

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Comments

comments

Powered by Facebook Comments

Both comments and pings are currently closed.

Comments are closed.

Powered by WordPress | Designed by: Alex Web Design