За какво най- много съжаляваш в кариерата си?

Източник: The Huffington post: Daniel Gulati- The Top 5 Career Regrets

Направих проучване между 30 професионалисти на възраст между 28 и 58, и поисках всеки да сподели за какво съжалява най-много в кариерата си до момента. Групата е разнообразна: Говорих с 39-годишен изпълнителен директор на голяма инвестиционна банка, фотограф- предприемач в процес на фалит, един предприемач милионер и главен изпълнителен директор на компания от Fortune 500. Не може да се отрече, че има разочарования. Независимо от бранша на индивида, независимо в какво роля е, дали е успяващ в момента или затъва, се откроиха 5 основни теми на съжаления. Те се усещат поравно от всички възрастови групи.

Ето кои са най- важните 5 разочарования:

1.Не бих искал/а парите да ме бяха ръководили, когато започнах тази работа. Съжалението идва основно от това, че е започната високо платена, но неудовлетворяваща работа. Класическите изследвания показват, че заплатата е „хигиенен“ фактор, а не истински мотиватор. Особено изненадащо е това, че тези хора са се чувствали много безпомощни в ситуации, в които са попадали. Банкер се оплака: „Мечтаех всеки ден да се откажа, но имах прекалено много ангажименти.“ Консултант сподели: „Бях готов да избягам от стреса, но не мислех, че ще бъда добър в нещо друго.“
Който е нарекъл подобни ситуации „златни белезници“, не се е пошегувал.

2.Бих напуснал/а по-рано. Почти всички, които биха искали да напуснат своята работа в преследване на своите намерения, биха искали да го направят по- рано. Системите за ускорено развитие, които преобладават в големите корпорации, прозрачността, налагана от социалните медии, и желанието за постоянно увеличаване на печалбите са 3 причини, които разочароват 80% от хората, които не напускат своята работа, когато преценят, че трябва да го направят. Консултант по продажбите споделя: „Тези години можеха да се използват по проблемите, които имаха значение за мен. Никога няма да имаш тези години обратно.“

3.Да можех да имам по- голяма увереност, когато започвах моя собствен бизнес. С подобряването на личното им финансово състояния, участващите в изследването са жадували за по- голям контрол върху собствения си живот. Какъв е логичният отговор? Да станеш собственик, а не служител в чужда kомпания. Но по думите на Артфул Догер, само желанието не е достатъчно. A скорошно проучване установи, че 70 процента от работниците желаят текущата им работа да им помогне в стартиране на бизнес в бъдеще, но само 15 на сто посочват, че имат това, което е необходимо действително да стартират техен собствен бизнес. Дори изпълнителни директори на компании от списъка Fortune 500 мечтаят за свобода на предприемачеството. Ето едно признание: „Най-голямото ми съжаление е, че все още не съм станал предприемач. Никога не е трябвало да се докажа, като се започне нещо от нулата.“

4. Иска ми се да бях използвал/а времето си в училище по-продуктивно. Въпреки разходите за следването, над 80% от студентите виждат във висшето образование ценна инвестиция. Това се отразяв в нарастващата популярност на колежите: При изследването се установи, че 54 процента от родените между 1977 и 1994 година (X генерацията, или наричани още милениумите) имат висше образование, в сравнение с 36 на сто на бейби- бумърите (родените след 1945 до 1965). Въпреки че повече студенти посещават колеж, много от участниците в изследването са пожелали да можеха да превърнат училищните си години в заслужена отплата чрез своята първа работа. Изследовател- биолог преценява своя опит в колежа като „нелепо бързане да се завърши нещо, което впоследствие се оказа че са били най-добрите и най-възхитителните, но неизползвани години от живота ми.“ След създаването на семейство и поемането на ипотека, мнозина не са успели да намерят възможност, за да продължат ново образование, и да стартират нова кариера.

5.Бих искал/а да се нагърбя с нови предизвикателства. Някои разказваха на възможности, описани като „сега или никога“ моменти. През 2005 г. инвестиционен банкер е бил поканен да оглави малък екип в бързо развиващата се (сега) Латинска Америка. Независимо, че е приемал това като възходяща стъпка, той е отклонил предложението. Обаче друг, който е приел това предложение, е бил повишен скоро да бъде ръководител на направление, а след това до Главен изпълнителен директор. Последните теории от психологията, подчертават важността от идентифициране на тези понякога непредвидими моменти, които предоставят възможност на заслужена промяна чрез издигане, и преминаването през такива възможности за бърз напредък в твоя професионален живот.

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Comments

comments

Powered by Facebook Comments

Both comments and pings are currently closed.

Comments are closed.

Powered by WordPress | Designed by: Alex Web Design