Заболяванията на нашата цивилизация- изхабяване, работохолизъм, изтощаване, депресия, „прегаряне“ (burnout)

Източник: Arianna Huffington-Burnout: The Disease of Our Civilization. Huffingtonpost

Когато погледнеш на света през очилата на Третото измерение- извън преценката ти за парите и властта, виждаш света разделен на 2 части. В едната част имаме безкрайни примери за това как в света на бизнеса и на работното място хората все още не са се променили и продължават да прославят подхода за измерване на успеха по начин, който води до прегаряне/burnout. Хората водят начин на живот, подчинен на технологиите, които са предназначени да ни дават по-голяма възможност да контролираме живота си, но вместо това технологиите са поели контрола над нашия живот.

В другата част на света са все повече и повече примери на компании, малки и големи, които отдават приоритет на това да живееш добре. И дори в компании, които все още не са научили защо насърчавнето на благосъстоянието е добро както за техните служители, така и за печалбите на самата компания, има все повече и повече примери на хора, които прилагат принципите на Третото измерение в живота си, за да се справят с негативните ефекти на ретроградната атмосферата на работното място.

Едно от основните неща, което пречи на много фирми да приемат по-нормални и устойчиви показатели за успех, е инатът – и опасно неразбраният мит, че приоритетите здраве и благополучие са несъвместима с печалбите на фирмата – и че има компромис между висока производителност и грижата за себе си. Безброй изследвания обаче показват, че това изобщо не е вярно.

Всъщност, в цялата Америка, все повече и повече фирми осъзнават, че в дългосрочен план „здравословната“ печалба е пряко свързана с дългосрочното здраве на техните служители. В този момент около една четвърт от американските корпорации предлагат някаква програма за намаляване на стреса. И тези, които са я започнали, вече биват одобрявани за техните усилия, особено от страна на служителите. Glassdoor.com, общност на работещите в социалната сфера, наскоро издаде третия си годишен списък на най-добрите 25 фирми, в които има баланс между Работа и Живот . „Компаниите, които правят искрени усилия за разбиране на живота на работниците и служителите извън офиса“, каза Ръсти Рюеф от Glassdoor, „ще имат по- високи резултати, когато става въпрос за набиране и задържане на най-способните служители (таланти).“

Тази година, между 100-те най- добри компании за работа според Fortune, няколко се откроиха поради тяхната ангажираност за благосъстоянието- по- добър живот. Под номер 19 е Salesforce.com, която предлага на работниците си безплатна йога, $ 100 в полза за здравето, и 48 часа платено време за доброволческа дейност. Под номер 4 беше Boston Consulting Group, която привлича служители, които работят прекалено много дълги седмици в опасната „червена зона“, и позволява на новите служители за започнат шест месеца по късно и да получат $ 10,000, за да работятят като доброволци, без да печелят.

Миналия месец Питър Гудман от HuffPost пише относно Promega, биотехнологична компания в Уисконсин. Служителите имат достъп до занимания с йога упражнения, фитнес центрове, здравословно хранене, офиси, пълни с естествена светлина, и до „трети пространства“ като кафенета и шезлонги, които не са нито работно място, нито дом. „Вие създавате култура на УЕЛНЕС,“ каза Гудман на главния медицински директор на Promega , Ашли Андерсън младши. „Ако създавате култура, в която да живееш добре физически се адмирира, означава че сте постигнали много. Здрава работна сила означа продуктивна работна сила.

Компанията Сало за набиране на персонал от Минеаполис се е обърнала към най-продавания автор Дан Бютнер за помощ. Бютнер (Автор на книгата „Как да живеем до повече от 100 години), е експерт в т. нар. „синя зона“, региони на света с най-висока продължителност на живота. Той помага на Сало да покрие първото сертифицирано за „Синя зона- Blue Zone“ работно пространство. Това включва добавяне на стаи за медитация, бюра с регулируема височина, уроци по готварство и целеви семинари, за да се помогне на служителите да се удовлетворят техните нетрудови страсти. Усилията дават резултати – както за работниците и служителите, така и за компанията. „Сало има култура и развиваща се репутация на място, което поставя като по- важно благосъстоянието на своите служители и партньори, отколкото печалбата.“ Бютнер каза пред едно списание в Минесота: „Това е репутация, че ще изживеем нашето време с тях.“

Следващият за сертификат за Синя Зона е Google, който вече е лидер в приоритета благополучие. Провежда се учебен курс „Търсене вътре в себе си“, който се преподава от инженера на Google Шейд Менг Тан. Класът се състои от три раздела: обучение по внимание, по самопознание и по самоусъвършенстване. Повече от 1000 служители са преминали досега курса, и има списък с чакащи за нов курс.

Но не само високотехнологичните компании откриват значението на важността на благосъстоянието. Например, в почти 100-годишната верига супермаркети Wegman, внукът на основателя Danny Wegman е видял полза от насърчаването 45 000 служители, за да бъдат те по- здрави. Компанията вече предлага в свои помещения класове по йога и Zumba (комбинация от латино и интернационална музика и танци), хранително консултиране и измервания на кръвното налягане.

Някои от програмите за намаляване на стреса в гитанта по здравно осигуряване Aetna произтичат от Главният изпълнителен директор Марк Бертолини, който счупи врата си през 2004 година в ски злополука. Докато се възстановява от болезнените наранявания, Бертолини открива ползите за здравето на медитацията, йогата и акупунктурата. Той решава да приложи възможните ползи за своите 34 000 служители и от Университета в Дюк извършват проучване относно финансовите ползи. Резултатите: спад със 7 на сто на разходите за здравеопазване през 2012 г., и 69 минути допълнителна производителността на ден на служител.

Практиките на Третото измерение със сигурност не се ограничават само до йога и медитация. Вместо звуконепроницаеми конферентни зали за творческа атмосфера, Farhad Chowdhury, Главен изпълнителен директор на компания за софтуерна разработка „Пето поколение“, обсъжда нещата със сътрудници по време на четири километров поход. Както казва неврологът Грегъри Бърнс, прозрението и откритията са най-достъпни за нас, когато се разбие нашата рутина. „Само когато мозъкът се сблъсква с дразнители, с които не е сблъсквал преди, той започва да реорганизира възприятията,“ пише той. „Най-сигурният начин да се провокира въображението е това да става извън условията, с които е свързан опита на хората.“ Както отбелязва той, химикът Kary Mullis откри принципа на полимеразна верижна реакция не в лаборатория, а на северна магистрала в Калифорния.

И така, ние все още имаме много работа за вършене. Стресът все още струва на американския бизнес приблизително 300 билиона (милиарда) долара всяка година. Разходите за медицински грижи за служителите с високи нива на стрес са с 46 процента по-високи, отколкото при по-слабо напрегнати колеги. Повече от половината от служителите казват , че стресът в работата ги е накарал да търсят нова работа, да напуснат работата или да кажат не на повишение.

И така, технологиите пълзят навсякъде – в нашия живот, в нашите семейства, в нашите спални, в мозъците ни. Средният потребител на смартфон проверява устройството си на всеки шест минути и половина , което означава до около 150 пъти на ден. Не е лесно да се оттървеш от този вид стимули – ние сме създадени, за да се свързваме. Но връзката, която често идва от технологията, е не само изкуствена. Технологичната връзка е ерзац версия на естествена връзка, това е известяване (звуков сигнал, или мигаща светлина), което започва да измества времето, което имаме за реална връзка. Дори по-лошо, тя започва да окабелява мозъка ни, за да ни направи по-малко нормални в реална връзка. Един човек, който е видял това да се случва в живота му, и решава да направи нещо относно това, е Грист Дейвид Робъртс. „Аз съм се изхабил и изгорял, да му се не види („f*** out), пише той в запомнящо се „Сбогом на интернет и на работа си (за една година)“ писмо. Той продължава:

„Харесва ми да споделям различни мисли с Twitter по цял ден; харесва ми да пиша дълги, неуверени мнения през нощта. Но моя начин на живот има и своите недостатъци. Аз никога не спя достатъчно. Аз нямам никакви хобита. Аз винаги съм на работа … Аз никога не съм изключен.
Ето какво ми е на акъла.
Аз вече мисля чрез туит съобщенията. Ръцете ми започват да треперят, ако съм далеч от моя телефон за повече от 30 секунди. Дори не мога да се изпикая сега, без да ми е „скучно“. Знам, че не съм единственият, който туитва в банята … Светът на интернет, съставляващ само една малко, непредставително парче от американското общество, се превърна в мой свят. Аз прекарвам повече време там, отколкото в реалния свят, имам повече приятели там, отколкото при реалното общуване с хората.“

Пожелавам му всичко най- хубаво през тази година, която си е дал за почивка. И той не е сам в чувството на непреодолими последици от потопа на и- мейли, които сме допуснали в живота си. A едно проучване през 2012 на McKinsey Global Institute установи, че човекът със средно ниво на икономически познания прекарва 28 процента от времето си в занимание с електронната поща – над 11 часа на седмица. SaneBox, който прави имейл-филтриращ софтуер съобщава, че са ни необходими 67 секунди, за да се възстановим от всеки имейл, който попадне в нашата пощенска кутия. „В един момент,“ казва Дмитрий Леонов от SaneBox , „ние трябва да разберем, че този процес ни причинява болка.“

В действителност, по въпроса се работи. Едно проучване от изследователи от Калифорнийския университет в Ървайн и от армията на САЩ установи, че избягванета на вашата пощенска кутия- като си вземета „имейл ваканция“ – намалява стреса и ви позволява да се съсредоточите повече. Също може да има дълбок ефект, когато цялата компания реши да предприеме и-мейл ваканция. Това е, което Шейн Хюз, главен изпълнителен директор на „Ученето като лидерство“ е решил да направи- да изпрати съобщение, че „цялата вътрешна електронна поща е забранена за следващата седмица.“ Служителите бяха скептично настроени, но той казва, че резултатите са недвусмислени. „Нашето високо октаново число да бъдем винаги над това, което се случва чрез и-мейл манталитета, изчезна“, пише той във Forbes. „Вместо това, ние вложихме по-целенасочено и продуктивно енергия си … Намаляването на стреса от един ден към следващия беше осезаемо. Това се изрази в увеличение на нашата производителност.“ Опитът, заключи той , „повторно ни свърза с пренебрегваната сила на човешкото взаимодействие.“ По същия начин, през 2011 г., Volkswagen принуди своите служители да вземат мини-имейл ваканции като деактивират мобилните и-мейли на служителите след работно време.

Примамката на технологията е такава, че ние често се нуждаем от някой, който да извърши интервенция, за да ни спаси от самите нас (и по този начин да възстанови връзката ни със себе си). Понякога тази намеса идва твърде късно. В редакционна статия в New York Times , Ерин Калан, бивш финансов директор на Lehman Brothers, пише за уроците, които е научила за прегарянето- burnout. „Работата винаги е първа, преди моето семейство, приятели и женитбата- която завърши само няколко години по-късно“, пише тя. Тя напусна Lehman няколко месеца преди Lehman да ни остави всички (когато „гръмна“), и през годините след това тя осъзна стойността да работи и живее по различен начин. Но гледайки назад, тя също така осъзнава какъв отрицателен ефект е имала преумората. „Сега вярвам, че бих могла да върша това с поне някаква по-добра версия на личен живот“, пише тя. В действителност, да работи до точката на изтощение/burnout, не беше лошо единствено само за нея и за личния й живот, това бе лошо също и за Lehman Brothers. И това е връзката, която трябва да започнем да правим, ако искаме да ускорим промените в начина, по който живеем и работим.

Според проучване на Харвардското медицинско училище, 96 процента от висшите лидери споделят, че имат чувството за изхабяване/burnout, заявявайки, че стигат до крайно изтощение. Всъщност, една от защитите на Стив Коен, главен изпълнителен директор на SAC Capital, който бе обвинен миналия месец, че е е пропуснал предупреждение за търговия с вътрешна информация, е заради 1000-та и-мейла, които той получава всеки ден. И през 2011 г., след по-малко от една година като ръководител на Lloyds Group банкиране, Антонио Орта-Осорио си взе два месеца отпуск. „[Това беше] физическа преумора, липса на сън, лишаване от сън,“ обяснява сър Уин Бишоф, председател на Lloyds „.

„Сега осъзнавам, че е трябвало да работя малко по-бавно,“ Орта-Осорио каза след завръщането си.

Не е изненада, че изпълнителните директори често са на грешната страна в разглеждания процес. Като психолог Дъглас Лабиер писа в HuffPost, че властта е свързана с конкретни опасности за загуба на много от най- важните качества, за да можеш да ръководиш. Едно проучване установи, че повишената власт намалява способността да бъдеш съпричастен. Друг резултат е, че силата ни прави „склонни да отхвърляме“ или да не разбираме гледните точки на другите. Това прави всеки инструмент, който може да повиши самосъзнанието и способността да слушате, и да сте в течения на ситуацията в момента, от още по-решаващо значение.

Най-голямата и разпространяваща се пречка за предефиниране на успеха, е погрешното схващане, че преумората е част от пътя за висока производителност и отлични резултати. Един лесен начин да се види глупостта на това вярване е да погледнем в света на спорта, където представянето е още по-обективно да се измери. Чери Мах от Станфордската клиника за нарушения на съня установява, че когато спортисти спят повече (докъм 10 часа на нощ в продължение на пет седмици), тяхното представяне също се подобрява. „Спането е от огромна важност в моя спорт“, каза олимпийски маратонец Ryan Hall, шампион от Олимпиадата през 2008 в Америка. „Възстановяването е ограничаващ фактор, а не способността ми да тичам по- добре. Аз обикновено спя 8-9 часа на нощ, и тогава мога да съм сигурен да планирам 90 минути „бизнес срещи“ за следобедна почивка.“

Както Тони Шварц, главен изпълнителен директор на The Energy Project пише, не е изненада, че същите принципи, които се прилагат за спортните постижения, са верни и за бизнес резултатите. Във физическа подготовка, пише той, „това е време на почивка и бездействие, така че мускулния растеж да се осъществи.“Същото е и с нашия мозък, който преминава през периоди на сън и бездействие. Най-важното е да има възможно „най-големите вълни между активност и почивка.“ Освен интензивно предизвикване, нашите мозъци се нуждаят също така и от пълно бездействие. „Също така редовното придвижване ни служи добре през целия ден, но вместо това да живеем предимно слабоподвижен или заседнал начин на живот“, пише той. „Ходим от и-мейл към и-мейл, и от среща на среща, почти никога не извършваме много движения, и по-рядко отделяме време да се възстановим психически и емоционално.“

Така че не само че не трябва да има компромис между висока производителност и изживяването на пълноценен живот. Първото не е възможно да бъде устойчиво без второто. И това се отнася както за фирми, така и за хора. Няма компания, чиято печалба да не може да се увеличи чрез здрави, по-щастливи, по-малко напрегнати, добре спящи, и целенасочени служители.

Да, съществува парадокс тук: това, за което говорим, всъщност, е това, което е най-важно в нашия живот. И, както се оказва, инструментите и дейностите (практиките), които ни свързват със самите нас и ни подготвят за това, което е наистина важно в нашия живот, също така ни правят по-успешни в много от наистина най-добрите неща, които тези практики ни карат да разберем, че не са най-важните неща. С други думи, тези практики – медитацията, йогата, сънят, зареждането и възстановяването на самите нас и т.н. – ни правят по-добри в работата ни, и в същото време ни карат да осъзнаем, че работата ни не определя целостта на това, което сме.

Ако вашата гледна точка в момента е само да искате да сте по-добри в работата си, или ако искате вашата фирма да има по-високи печалби, това е добре. Но заедно с това най-вероятно ще дойде някаква допълнителна перспектива- и това е още по-добре.

Пишейки в Ню Йорк Таймс за конференцията за Третото измерение, проведена през юни 2013 г., Anand Giridharadas видя този парадокс. „Разбира се, риск от този подход съществува. Отделянето на по-голяма внимание на благосъстоянието от гледна точка на въздействието му върху изпълнение на работата може да доведе до спечелване на битката и загуба на войната. Победителят оставя идеята, че това, което е добра за работата, е добро за нас.“

Оптимистът в мен смята, че ще спечелят и двете гледни точки. Важни са начините, по които ще стане.

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Comments

comments

Powered by Facebook Comments

Both comments and pings are currently closed.

Comments are closed.

Powered by WordPress | Designed by: Alex Web Design