„Владетелят“ от Николо Макиавели.

Николо Макиавели
Ето някои актуални и днес мисли от това произведение.

„Един княз, който знае да управлява, който е смел и ловък и умее да запази реда в държавата, никога няма да се разочарова от народната привързаност. Обикновено князете се провалят, когато се опитат да станат абсолютни монарси, особено ако управляват не сами, а посредством магистрати. Опасността идва оттам, че тогава зависят от волята на онези, на които са поверили управлението, и които, особено в трудни времена, могат да откажат да им се подчиняват и да се опълчат против тях. Тогава за княза ще бъде вече късно да прибегне към неограничената власт. Поданиците му са свикнали да бъдат управлявани от други и няма да му се подчинят. В тези тежки часове няма да има кому да се довери. Когато в мирно време гражданите са се нуждаели от властта му, всеки от тях е бил готов да му се притече на помощ, всеки е обещавал, всеки е искал да умре за него, защото смъртта е била далеко. Когато в трудни времена властта се нуждае от помощта на гражданите, малцина й се притичат на помощ. Този опит е опасен и с това, че може да се направи само веднъж. Мъдрият княз трябва да действува така, че във всяко време гражданите да се нуждаят от властта и от него. В такъв случай те ще му бъдат винаги верни.“

„От опит се знае, че много държави, републики или княжества, са постигнали големи успехи, когато са се облягали на собствените си сили, докато наемните войски само са им вредили. Ще добавя също, че републиките, които се крепят върху собствени войски, попадат много по-трудно под властта на един техен съгражданин, отколкото, ако разчитат на наемни войски. Рим и Спарта в продължение на цели векове са били въоръжени и свободни. И швейцарците днес са напълно свободни, защото са добре въоръжени.“

„Който иска да бъде добър във всичко сред хора, които не са добри, се обрича на неизбежна гибел. Владетел, който иска да запази властта си, трябва да се научи да не бъде винаги добър. С други думи, да преценява и да постъпва според изискванията на момента.“

„Би било хубаво да минаваш за щедър. Но ако проявиш щедростта си както подобава, ще те сметнат за скъперник. Ако я проявяваш така, че да минаваш пред хората за човек с широка ръка, ще трябва постоянно да бъркаш в държавното съкровище. След като изразходваш всичките си средства, ако все още искаш да те смятат за щедър, ще трябва да обремениш народа си с тежки данъци и да прибягваш до всички възможни средства за набавяне на пари. Това ще стане причина да те намрази народа и след като обеднееш, няма да бъдеш уважаван от никого. С щедростта си ти си облагодетелствал малцина, а си засегнал мнозина и при най-малка опасност рискуваш да загубиш властта си. И ако след като разбереш грешките си, решиш да се поправиш, ще те упрекнат в скъперничество.
….
Владетелят трябва да се бои най-вече да не си навлече презрението и омразата на народа, а щедростта неизбежно ги предизвиква. По-разумно е да минаваш за скъперник, отколкото за щедър. В първия случай ще имаш само лошо име, но няма да бъдеш мамен, а във втория — освен лошото име, ще си спечелиш и омразата на народа.“

„Трябва да знаете, че има два начина за борба: единият — посредством закона, другият — посредством силата. Първият начин е присъщ на човека, вторият — на животните. Много пъти само първият начин е недостатъчен, налага се да се прибегне към втория. Един владетел трябва да умее да си служи с начините и на животните и на човека. На същото нещо учат иносказателно и древните писатели, които пишат, че Ахил и мнозина други владетели са били възпитавани от Хирон Кентавъра. Това ще рече, че владетелят трябва да умее да си служи както с оръжието, свойствено за човека, така и с оръжието, свойствено на животното. Ако си служи само с едното, рискува да изгуби властта си.
Понеже владетелят е принуден да си служи с начините на животните, той трябва да вземе за образец лисицата и лъва. Лъвът лесно влиза в клопката, а лисицата е безсилна пред вълка. От лисицата владетелят ще научи да подушва клопката, а от лъва — да не се бои от вълците. Който разчита само на лъвското, не разбира нищо от политика. Умният владетел не трябва да държи на думата си, щом си вреди, ако я удържи, и щом причините, които са го накарали да я даде, вече не съществуват. Ако всички хора бяха добри, това наставление не би било достойно за препоръчване, но понеже са лоши и не биха удържали думата, която биха ти дали, то и ти няма защо да оставаш верен на думата, която им даваш. При това за един владетел никога не липсват законни причини, с които да се оправдае, когато не си удържа думата. Могат да се дадат безбройни примери и да се покаже колко поети задължения са били погазени от князете, между които най-големи успехи са имали тези, които са си служели най-добре с хитростта и измамата. Необходимо е само човек да умее да скрива истинските си намерения. Хората са толкова глупави и толкова погълнати от ежедневните си грижи, че оня, който иска да мами, винаги ще намери кого да измами. Аз не искам да премълча един от примерите от ново време. Александър VI през целия си живот си служи само с измами и винаги намираше хора, които да мами. Не е имало друг човек, който така майсторски да уверява и с толкова люти клетви да обещава неща, които после да не изпълнява. Той винаги е постигал чрез измамите си онова, което е желаел, понеже добре е познавал наивността на хората.“

“ Всеки владетел трябва да се стреми да избегне всичко, което може да му навлече омразата и презрението на народа. Постигне ли това, вече е изпълнил основното и може да не се безпокои от упреците, които биха му се отправили за другите му непочтени деяния.
Владетелят може да бъде намразен най-вече когато посяга върху имота и жените на поданиците си. Народът живее спокойно и е доволен от владетеля щом не му се отнема нито имота, нито честта.
Владетелят предизвиква презрението на народа, когато минава за непостоянен, лекомислен, изнежен, малодушен, нерешителен — слабости, от които трябва да се пази като от чума, като се стреми да проявява в постъпките си величие, дръзновение, сериозност и сила. Когато разрешава спорове, възникнали между гражданите, решенията, които взема, трябва да бъдат неотменими. Трябва да се държи на такава висота, че никому да не идва на ум дори да го мами или надхитрява.“

„Аз не искам да пропусна случая да припомня на владетел, който току-що е достигнал до властта, благодарение волята и подкрепата на част от поданиците, че трябва внимателно да изучи причините, поради които е бил подкрепен. Ако причината е била не естествената благосклонност към него, а само недоволство от старата власт, той трудно може да разчита на предаността на тези, които са го подкрепили, защото ще му бъде невъзможно да ги възнагради.
Старата и новата история ни предлагат много примери, от които се вижда, че е много по-лесно за един владетел да спечели за приятели тези, които не са го подпомогнали при вземането на властта и са били доволни от старото управление, отколкото тези, на които я дължи.
Най-добрата крепост за един владетел е привързаността на народа му. Мрази ли те народът, колкото и крепости да имаш, няма да могат да те спасят, защото винаги ще се намери чужденец, който да го подкрепи, когато види, че е въстанал против теб. “

„Всеки владетел трябва да цени и закриля дарованията и изкуствата, да насърчава гражданите спокойно да упражняват занаятите си, особено търговците и земеделците, като им осигури собствеността и не ги облага с непосилни данъци.“

„Лесно можеш да разбереш какъв е министърът като си послужиш с едно безпогрешно средство. Когато той мисли повече за себе си, отколкото за тебе и се ръководи главно от личната си изгода, можеш да си уверен, че такъв човек не е за министър и не трябва да му се доверяваш. Министърът не бива да мисли никога за себе си. Владетелят, за да накара министъра да постоянства в старателната си и вярна служба, трябва да го награждава с почести, пари и длъжности. Така ще свикне с мисълта, че не може да съществува без него и да се страхува от всяка промяна, която би засегнала господаря му. Само така между владетеля и министрите могат да се установят отношения на доверие и преданост. В противен случай краят винаги ще бъде печален за едните, или за другите.“

„Аз трябва да засегна едно зло, от което владетелите могат да се запазят само когато имат повече благоразумие. Думата ми е за ласкателите, с които са пълни дворците. Хората са прекомерно честолюбиви и доволни от себе си и мъчно могат да се опазят от тази чума. Когато се опитват да се запазят, рискуват да си навлекат презрението на останалите. Единственото средство да се избавиш от ласкателството е хората да разберат, че не се обиждаш, когато ти казват истината. От друга страна, ако всеки може да ти казва истината, къде ще остане уважението към височайшето ти достойнство? Мъдрият владетел трябва да намери среден път — да се огради с умни съветници, на които да дава правото да му казват истината само за неща, за които ги запита. Той трябва да ги пита за всичко, да изслушва мнението им и после да решава сам както намери за добре, като се държи с тях така, че да им даде да разберат, че колкото по-откровено му говорят, толкова по-сериозно се вслушва в думите им. Освен до тези съветници, не трябва да се допитва до никой друг и трябва да осъществява упорито взетите от него решения. Който постъпва по друг начин, се оплита в мрежата на ласкателите и се проваля, или често променя мненията и решенията си и изгубва уважението на другите.
Владетелят трябва да се съветва винаги, но само когато той иска, а не когато искат другите. Дори трябва да пресече желанието на всеки, който иска да го съветва за неща, за които не е питал. Но трябва да разпитва подробно и търпеливо да изслушва истината. Да проявява недоволството си когато разбере, че някой се колебае да му каже истината. Грешат ония, които мислят, че владетел, който е известен като умен, минава за такъв благодарение само на чуждите съвети, а не защото действително е умен. Владетел, който не е действително умен, не би могъл да бъде добре съветван. Това става само в изключителни случаи, когато има щастието да попадне на много даровит министър, комуто изцяло да повери управлението. В такъв случай съществува опасност неговата власт за късо време да бъде обсебена от натоварения да управлява. Когато владетелят се съветва не с един, а с мнозина, ще получава различни съвети и ако не е умен, няма да може да направи правилен извод. Съветниците ще мислят повече за личните си изгоди, отколкото за държавните и ако той не забележи това, няма да може да ги покори. Не може да бъде по друг начин, защото хората са лоши, докато не им се наложи да бъдат добри. В заключение ще кажа, че добрите съвети, откъдето и да идват, се дължат на благоразумието на владетеля и че благоразумието на владетеля не е плод на добрите съвети.“

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Comments

comments

Powered by Facebook Comments

Both comments and pings are currently closed.

Comments are closed.

Powered by WordPress | Designed by: Alex Web Design