Шведската суперзвезда Ибрахимович: „Гуардиола е без топки“

Източник: Spiegel- Swedish Superstar Ibrahimovic: ‘Guardiola Has No Balls’

Шведската футболна суперзвезда Златан Ибрахимович разказа пред SPIEGEL за детството си, докато е живял в „гетото“, за съпротивата му срещу треньора Пеп Гуардиола, и за творческия потенциал на германския национален отбор.

Златан Ибрахимович се появява с един час закъснение за интервюто. Най- известният шведски спортист се движи небрежно във фоайето на Scandic Park Hotel в Стокхолм. Той е придружен от 11 години по- възрастната си съпруга Елена, „зла суперлуксозна кучка“, както казва той. Синовете им Максимилиян и Винсент, на възраст седем и пет съответно, също са там. Винсент е със спортна прическа Mohawk и маниашки очила. Ибрахимович е облечен с износени дънки и червен суитчър с качулка.
(В своята биография Златан пише, че използва думата „кучка“ на шега, и с това подчертава, че една жена винаги е много независима, уверена в себе си, и в състояние да каже „НЕ“.)

Футболна звезда, той е един от най-добрите нападатели в света. През последните 12 сезона неговите отбори са 10 пъти шампиони на своите страни. Той е спечелил титли в Холандия с Аякс, в Италия с Ювентус, Интер и Милан, в Испания с Барселона, а съвсем наскоро, във Франция с настоящия си отбор. Във френското първенство миналата година той вкара 30 гола в 34 мача. Баща му е дошъл в Швеция от Босна, майка му- от Хърватия. Златан Ибрахимович е роден в Малмьо и израства в непрестижен район на града Розенгард. Автобиографията му „Аз съм Златан Ибрахимович“, е издадена през юни на английски и на 1 октомври в немски превод от издателя Malik Verlag. Около 675 000 копия са продадени в Швеция. Ибрахимович е арогантен, ексцентричен и невъздържан.

SPIEGEL: Г-н Ибрахимович, вярно ли е, че знаете много за велосипедите?
Ибрахимович: Да, мисля, че може да се каже, да.

SPIEGEL: Кой е най-добрият начин да се открадне велосипед?
Ибрахимович: Това зависи от ключалката. Най-лесно е в тъмното, когато никой не може да те види. Но тогава не е толкова вълнуващо.

SPIEGEL: Бяхте ли талантлив?
Ибрахимович: Аз бих казал, че съм доста талантлив крадец. Свих много велосипеди.

SPIEGEL: Защо?
Ибрахимович: Е, пътят до игрището за футбол беше дълъг, и в един момент си зададох въпроса: Защо, по дяволите, винаги отивам там пеша? Баща ми не е имал пари, за да ми купи колело – затова аз взех едно. Между другото, по-късно то беше откраднато отново, докато бях в училище. Откраднах друг велосипед. И това продължаваше и продължаваше. Докато веднаж попаднах на един прекрасен велосипед, който принадлежеше на пощальона и той не го беше заключил.

SPIEGEL: Какъв глупак..
Ибрахимович: Да … Искам да кажа: не. В действителност аз съм глупак. Когато мъжът изчезна във входа с пощата, аз скочих на седалката и се отдалечих. След като свих зад ъгъла, спрях и погледнах вътре в чантите, окачени на велосипеда. Вътре имаше писма. И тогава си казах: Не, не мога да направя това. Така че аз паркирах велосипеда и избягах. Бях млад. Бях още дете.

SPIEGEL: Вече не бяхте толкова млад, когато играехте за Аякс в Шампионската лига, и пак сте откраднал- от Икеа.
Ибрахимович: Аз бях там с един приятел. Ние бяхме на път към касата да си платим, и една от транспортните колички с напазаруваните от нас стоки не спря, и продължи да се движи. Когато количката почти минаваше покрай жената на касата, аз й дадох още един тласък.

SPIEGEL: Това не може да е било поради липса на пари.
Ибрахимович: Това беше заради удара върху количката. Когато отивам в супермаркет тези дни с моите стари приятели, те ще разтворят своите якета след това в колата, и всякакви неща ще изпопадат. Аз им казвам: Да не сте се побъркали? Мога да купя целия магазин. Но това не е важно. Те го правят за забавление. Ето как сме израснали. Аз съм станал по-разумен, и съм богат. Но аз никога не ще отричам откъде съм дошъл. Как да ви го кажа? Аз съм момчето от гетото, и гетото винаги е съществувало.

SPIEGEL: Биехте ли се често като юноша?
Ибрахимович: Да, често. Там, откъдето идвам, не можеш да се обадиш на полицията, когато има проблем. Той се урежда между вас.

SPIEGEL: Какво ще кажете за училище?
Ибрахимович: Понякога отивах там за обяд, понякога изобщо не ходех. Предпочитах да играя футбол.

SPIEGEL: Смятате ли, че е по-лесно на терена?
Ибрахимович: Моят квартал, Розенгард, беше дом на турци, югославяни, палестинци и поляци. Бях на 16, когато за първи път отидох до центъра на Малмьо; аз никога не бях гледал шведска телевизия. Мои съотборници в Малмьо бяха Матисон, Пърсон или Олсон. Аз бях аутсайдер. Моят треньор искаше да играя по начин, който служи на отбора: с прости пасове, и да тичам повече. Помислих си: Майната ти, ако мога да дриблирам около трима играчи, аз ще го направя. Никога няма да бъде истински швед така или иначе, така че защо аз трябва да играя като такъв? Треньорът често ме вадеше от игра. Съотборниците ми имаха по-лесен път. Те бяха руси, играеха по начин, който служи на екипа, и те тичаха. Но вместо да се откажа, аз се ядосах и се опитах да стана още по-добър. Това е, което ме направи играч.

SPIEGEL: Трябва ли да бъдете гневен, за да се играете по- добре?
Ибрахимович: Да. Тогава нямаше кой да ми покаже пътя. Аз трябваше да си изградя моя собствен път. Бях воден от гняв.

SPIEGEL: И как е днес?
Ибрахимович: Това е част от мен. Не е лесно да се мотивираш сам всеки ден. Понякога ставам сутрин и си мисля: Мамка му, аз трябва да играя отново. За щастие се справям лесно.

SPIEGEL: Когато играехте за Аякс, бившият нападател Марко ван Бастен ви съветваше никога да не слушате треньора. Човек остава с впечатлението, че следвате този съвет и до сега.
Ибрахимович: За него е лесно да говори, той е легенда. Ван Бастен мислеше, че аз бих помогнал на отбора си като атакувам, а не като играя защитник. Той беше прав.

SPIEGEL: Не обичате да играете като защитник, нали?
Ибрахимович: Това не ме устройва. Където и да отида, има някой да ме обработва за това. Всеки треньор си мисли, че знае по-добре. В Аякс Луис ван Гаал беше технически директор. Той взе един молив да ми обясни къде трябва да тичам. Казах му: Слушай, приятелю, аз нямам нужда от твоите съвети и няма да те слушам – върни се в офиса си и напиши няколко писма! Маниерът му наистина ме изнерви.

SPIEGEL: Вие бяхте продаден по- късно от Ван Гаал против желанието на треньора.
Ибрахимович: Имах спор с Рафаел ван дер Ваарт. Той твърдешe, че нарочно съм го фаулирал и наранил. Казах на Ван Гаал: Аз се извиних на Рафаел, но той продължава с караниците, той е моят капитан и ме атакува – ако той играе, аз няма да играя.

SPIEGEL: Какъв беше отговорът на Ван Гаал?
Ибрахимович: Той ми нареди да играя. Аз казах: Не, разкарай се. Една седмица по-късно играех за Ювентус. Трябва да имаш представа за ближните си – Ван Гаал няма.

SPIEGEL: Веднъж се подиграхте на Пеп Гуардиола, вашият треньор в Барселона, за това, че е „философ“. Защо възразявахте на този човек?
Ибрахимович: Гуардиола е фантастичен треньор. Но като човек? Той е страхливец. Той не е човек. През първите месеци на Барселона всичко беше наред. Вкарах много голове. След това той започна да ме избягва. Той почти не говореше с мен, и не ме пускаше в игра повече.

SPIEGEL: Защо?
Ибрахимович: Ще трябва да питате него! Аз не знам.

SPIEGEL: Вероятно е преценил, че вашият стил на игра не беше подходящ за неговите собствени идеи във футбола.
Ибрахимович: Нямам представа. Вие ми кажете! Знаете ли какво си мисля?

SPIEGEL: Какво?
Ибрахимович: Той ме пожертва заради Лионел Меси. И той нямаше смелостта да ми каже. Гуардиола няма топки. Меси е брилянтен играч, няма съмнение за това, но аз вкарвах повече голове от него. Меси се оплака за Гуардиола, а това е проблем – Меси е звездата му. Изведнъж, Гуардиола не искаше аз да играя редом до Меси повече, а да играя пред него. Той искаше да тичам нагоре-надолу по терена. Мога да го направя, но не за дълго. Тежа 100 кг (220 паунда), и след четири или пет спринта аз съм уморен.

SPIEGEL: Казахте ли му това?
Ибрахимович: Аз му казах: Ако не подхождам тук, кажи ми само една дума- и няма да ме има. Аз не съм дошъл в Барселона, за да създавам проблеми. Гуардиола сладко ми говореше: Ибра, ти си прекрасен, ти правиш всичко по силите си. Но той все пак ме остави на резервната скамейка.

SPIEGEL: Как другите играчи се отнасяха с Гуардиола? Андрес Иниеста или Шави, например.
Ибрахимович: Това са добри момчета, аз нямам нищо против тях, но всеки път, когато Гуардиола казваше нещо, те просто кимаха. Като ученици, застанали пред своята учителка. Това е въпрос на индивидуалност. В Milan аз бях част от отбора с Филипо Индзаги, Дженаро Гатузо и Марк ван Бомел. Ако треньорът ни кажеше да тичаме обратно на часовниковата стрелка, бихме попитали: Защо? Той трябваше да ни убеди. Ако треньорът не успее да направи това, той спокойно може да се откаже от работата си. Той трябва да го направи.

SPIEGEL: Вие напуснахте Барселона само една година след отиването ви там. Опитахте се да отстоявате себе си.
Ибрахимович: Когато стана ясно, че напускам, се запитах: Ти напускаш най- добрият отбор в света- наистина ли желаеш това? Да, защото аз искам да съм щастлив, и аз мога да съм щастлив единствено ако хората около мен ми показват, че те ме харесват. Гуардиола не направи това.

SPIEGEL: Възможно ли е да не сте били в състояние да се подчинявате?
Ибрахимович: Просто е – без екип/отбор не може да се спечели нищо. Но аз се нуждая от пространство в рамките на отбора, така че да мога да бъда самия себе си. Когато ме купувате, вие купувате Ferrari. Ако шофирате Ferrari, тогава заредете най- скъпото гориво в резервоара, качете се на магистралата и натиснете докрай педала на газта. Гуардиола зарежда с дизел и обръща автомобила към вътрешността на страната, шофирайки по обикновени пътища. Ако това е, което той иска, той би трябвало да си е купил Fiat още в самото начало.

SPIEGEL: В Интер сте играли под ръководството на Жозе Моуриньо, най- големият съперник на Гуардиола. Образът на Гуардиола е, че това е един джентълмен. Моуриньо се възприема като едно бездомно куче. Вие вероятно мислите по различен начин.
Ибрахимович: Някои го приемат като злодей, който остава верен на себе си. Моуриньо не е необходимо да играе роля. Други се представят обаче за съвършени. Тайгър Уудс иска да бъде съвършен също. И какво се случи? Същото е и с Гуардиола. Всеки си има тъмна страна.

SPIEGEL: Какво харесвате у Моуриньо?
Ибрахимович: Аз съм го казвал и преди: бих убил за Жозе Моуриньо. Той е изключителен треньор. Много интелигентен, невероятен мотиватор. Докато другият- при него е футбол, само футбол. Философски изказвания в съблекалнята, като тези за играчите звезди, не са нищо друго освен глупости. Моуриньо може да се справи със силни личности, той е в състояние да изкове един отбор от 11 различни характера. Другият човек не може да направи това. И Моуриньо винаги се захваща с най- трудната работа. Гуардиола- не. В противен случай той щеше да отиде в Челси. Защо Гуардиола избра Байерн Мюнхен ?

SPIEGEL: Кажете ни.
Ибрахимович: Защото отборът успява без него. Този отбор е изграден. Той е привлякъл някои нови играчи, но няма нужда от тях. Гуардиола направи умен ход, защото нищо не може да се обърка за него в Мюнхен. Той е длъжен да бъде успешен. Само си представете, ако беше отишъл в Париж – нов проект, като се започва от нулата. Това е едно предизвикателство. Аз харесвам, когато има такива неща. Моуриньо обича такива неща. Гуардиола ги избягва.

SPIEGEL: Можете ли да си представите да играете в Бундеслигата един ден?
Ибрахимович: Защо не? Байерн Мюнхен има първокласни възможности и постижения. Но само ако Гуардиола напусне.

SPIEGEL: След две седмици, Швеция ще играе срещу Германия в квалификациите за Световното първенство. Крайният резултат от първия мач, преди една година, е 4:4, въпреки че Германия водеше с 4:0 в един момент. Какво се случи тогава?
Ибрахимович: Каквото и да е, това беше лошо за нас.

SPIEGEL: Наистина ли?
Ибрахимович: По време на първото полувреме бяхме фигуранти; германците можеха да ни вкарат дори и със завързани очи. После вкарах с глава, с което резултатът стана 1-4. Взех топката и я занесох до центъра. Така дадох знак, защото аз все още имах надежди – надежди, че мачът няма да свърши с такъв срам за нас. След това дойде 2-4. Изведнъж започнахме да растем, а германците започнаха да отслабват. Стана 3-4. Аз си помислих: О, това е добър резултат, това вече не е позор. Забелязах как внезапно се изпразниха погледите на германските играчи. Страхът им беше написан на лицата им. Стана 4-4. В този момент, аз вече не знаех какво се случва. Носехме се във въздуха от щастие. След края на срещата ние се чувствахме като че ли вече сме се класирали за Световното първенство. Това беше грешка.

SPIEGEL: Какво не беше наред?
Ибрахимович: Ние си представяхме, че сме по- силни, отколкото наистина сме. Следващите два мача бяха слаби. За нас щеше да е по- добре да бяхме загубили срещу Германия и да спечелим срещу Ирландия и Австрия.

SPIEGEL: След края на срещата германският отбор е обвинен, че отново играе твърде плахо. Говореше се, екипът се нуждае от лидер.
Ибрахимович: Някой като мен? Глупости. Германия има футболна ДНК, и се извръшва процес на промяна. Кръвта, която тече във вашия отбор сега, е различна от предишната. Моля, не ме разбирайте погрешно: Андреас Бреме и Лотар Матеус бяха фантастични играчи. Но вашият отбор не е вече същата германската машина. Това вече не е Mercedes, това е Bugatti сега. Прекрасна. Елегантна. Създаваща настроение. Това е заради децата на имигрантите, заради Месут Йозил и Илкай Гюндоган, Джером Боатенг и Сами Кедира. Колко са жителите на Германия? 50 милиона?

SPIEGEL: Повече от 80 милиона.
Ибрахимович: Страхотно! Имате такива възможности. Вие не се нуждаете от лидер на отбора, трябва ви качество. Кой е лидер на отбора на Барселона? Никой. И всеки. Да ви кажа ли какво е в Германия?

SPIEGEL: Давайте напред.
Ибрахимович: Вие винаги имате нужда от нещо да се оплаквате. И ако не може да постигнете нещо по-добро, започвате да се занимавате с лидерите на отбора. Аз не вярвам в тази клюки.

SPIEGEL: Какво очаквате в мача реванш?
Ибрахимович: Ние сме аутсайдери. За на, всички другите мачове в групата са по-важни. Вие ще се стремите към Световното, както обикновено. Може дори да го спечели. Но това ще бъде трудно. Бразилия ще бъде силна.

SPIEGEL: В края на миналата година, глаголът „zlatanera“ беше приет в шведския език като нова дума, от Шведския езиков институт. Какво означава това?
Ибрахимович: Аз си задавам същия въпрос. Предполагам, че описва ситуация, в която доминира нещо. Или че правите нещо по ваш собствен начин. В този случай можете да го направите по начина на Златан. Но това е лудост: аз давам на света и дума. Но пък по този начин съм направил поне едно значимо нещо.

SPIEGEL: Вие имате вашата собствена дума, песни се пеят за вас, вашата биография е една от най-успешните книги за всички времена в Швеция; във Франция се изявихте като участник в сатирично шоу. Може ли да обясните защо сте толкова популярен?
Ибрахимович: Защото оставам верен на себе си. Защото не си позволям да го усуквам. И защото със смелост продължавам да опитвам разни неща.

SPIEGEL: Разкажете ни за гола срещу Англия, със задна ножица от 25 метра разстояние.
Ибрахимович: Девет от десет играчи ще спрат топката и след това ще стрелят. Не и аз. Направих неочакваното. Бях сигурен, че ще вкарам.

SPIEGEL: Вярно ли е, че се възприемате като забележителен?
Ибрахимович: Харесва ми да съм различен. На терена винаги се опитвам да създам специална ситуация. Аз не искам да отбележа 40 гола за сезона, искам да вкарам 30 гола и да направя 20 асистенции. Искам да бъда като Зинедин Зидан. Той искаше да се увери, че неговите колеги играчи стават малки „Зидани“. Това е, което го прави един от най-добрите играчи в историята.

SPIEGEL: В Швеция има едно нещо, наречено Закона на Янте (Jante), който се състои от 10 правила и описва културния етикет. Едно от правилата е: Не трябва да мислите, че сте по-важни от останалите.
Ибрахимович: Всички хора са равни – странен шведски манталитет.

SPIEGEL: Забавно ли ви е да сте по-различен?
Ибрахимович: Прекрасно е, когато хората ме разпознават на улицата и идват при мен. Ето защо правя всички други неща. Всеки, който казва, че не му харесва, се лъже.

SPIEGEL: Съвсем наскоро Реал Мадрид подписа с Гарет Бейл- играч от Уелс, за трансферна сума от 100 милиона евро. Досега вашите клубове са платили общо около € 170 милиона за вас. Вие сте играчът с най-висок оборот.
Ибрахимович: И сега искате да ви кажа, дали аз съм толкова скъп.

SPIEGEL: Толкова ли сте скъп?
Ибрахимович: Барселона плати € 76 милиона за мен преди четири години. Аз не струвах тези пари. 100 милиона евро за Бейл? И той не струва толкова. Системата е болна. Тези, които ни предлагат такива договори, са полудели. Няма футболист, който да струва толкова пари.

SPIEGEL: Г-н Ибрахимович, благодаря ви за това интервю.

От Maik Grossekathöfer и Juan Moreno

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Comments

comments

Powered by Facebook Comments

Both comments and pings are currently closed.

Comments are closed.

Powered by WordPress | Designed by: Alex Web Design